Тя е една от нас

Нейното мото е: „Добротата ще спаси света”.
На мнение е, че ако бъдем добри един към друг и търсим доброто в другия, светът ще бъде по-различно място.
Търсачът на добро е Светлана Желязкова. В нашия екип тя е известна като „Светле”.
Светлана е социален работник. Не е сигурно как са се избрали с професията, но в разказа й се открива малко магия.
Близки са се надявали да се превърне в заможен адвокат, но възрастен човек от селото на нейните родители ѝ казал, че професията, в която има „много бъдеще”, е професията на социалния работник. Думите на незнайния мъдрец и любовта към четенето я отвеждат вместо в потока на юристите, в този на социалните работници.
Дали съсловието на правистите е загубило, когато Светлана е поела по неотъпканите пътеки на социалната сфера, не сме сигурни, но е ясно, че тя вижда като мисия на социалния работник желанието да разбереш другия и да му помогнеш, като бъдеш човек на първо място. По думите ѝ това не се учи в университета.
Относно митовете за професията си, Светлана споделя, че е чувала да наричат социалните работници „студени”, „безразлични”, заровени в документи. На мнение е, че филмите също създават погрешно впечатление за работещите в сферата. Рисуват ги като хора, които не се съобразяват с нищо.
Самата тя обича много да „ходи на терен”. Домашните посещения ѝ доставят удоволствие.
Истината е обаче, че Светлана обича да ходи не само по работа, но обожава и пътуванията. Те я правят щастлива. Това е и едно от тайните ѝ оръжия за справяне с негативните емоции от тежките случаи. Споделя, че почти няма кътче в България, което да не е посетила със семейството си и с легендарния им автомобил, за който може да напише цяла книга.
Обича морето, но най-незабравимото място за нея е Велико Търново. Носи ѝ силен сантимент. Често се връща там.
Мечтае да посети град Истанбул. На въпроса: „Защо?” отговаря, че е заради съвкупност от неща: Босфора, моста, културата, пазарите и разбира се храната…
Помолихме Светлана да си представи, че е уловила златната рибка и има право на три желания и … познахте, едно от тях е „повече възможност за пътуване”.
За Светлана един случай може да бъде успешен, ако е свързан с екипна работа, клиентите направят своя информиран избор и в крайна сметка случаят е с добър изход за детето.
Една от главните ѝ цели в работата е да помага на хората да се чуват. Знае, че зад всяко поведение на дете или възрастен се крие причина. Опитва се да достигне до нея и да я покаже.
Това, което дава сила на Светлана да продължи, е, че се чувства на своето място. Усеща, че е полезна за другите. Усеща подкрепата на семейството си.
Явно успява да „зарази” и други с отдадеността си. Нейната дъщеря мечтае да ѝ е колежка и да работи като социален работник.
И накрая призивът на социалния работник Светлана Желязкова е: „Бъдете добри! Търсете доброто!”