Образцово образование

Сигурно сте чули, че около образователната ни система отново се шуми. Ние, от Фондация “Мисия Криле” може да изглежда, че сме далеч от темата за образованието, но реално сме много близко. Работим с училища и градини. Работим с ученици. При нас идват и учители, които преминават през трудни моменти. Виждаме резултата от образователната ни система ежедневно в своята работа.

В следващите редове даваме своето мнение относно оценките за дисциплина, задължителния час по религия и предизвикателствата в тази система.

Според статистиката 84% от родителите са “За” въвеждането за оценки за дисциплина в училищата. Родителите са на мнение, че с повече контрол и “по-твърда ръка” ще бъдат решени проблемите в училище, свързани с насилие, булинг, неуважение към учителите.

Проучването показва и че 85% от родителите искат повече дисциплина и взискателност в училище, отколкото творчество и индивидуалност.

През последните дни излезе и информация, че Министерството на образованието и Българската православна църква работят в посока да се въведат задължителни часове по религия.

Могат ли оценките за дисциплина и задължителните часове по религия да се справят с най-големите предизвикателства пред учители и ученици? И дали покрай темите, с които се занимават от Министерството на образованието не пропускат темите за големия брой ученици, отпадащи от образователната система; “умиращите” класове и училища, където няма ученици, но има пари за ученици; функционалната неграмотност на част от тях; натоварената програма на учениците; липсата на предмети и теми, които ще научат учениците да мислят критично и да бъдат подготвени за живота след 12-и клас.

За нас въпросът с дисциплината в училище е въпрос на първо място на отговорност на семейството. Децата се учат на първо място от примера, примерът на родителите си. Родители, които говорят лошо за учители, други родители, деца, пред своите деца, ги учат, че няма проблем да се държиш неуважително и грубо. Родители, които налитат на бой, когато са засечени от друг шофьор или изпреварени на опашка, дават посланието, че е нормално да удряш и биеш, когато си ядосан. Родители, които се шамарят един друг и физически наказват децата си, възпитават поколение, което е научено да бъде грубо към другите.

За нас въпросът с дисциплината в училище е въпрос и на образователната система. В програмите на просветното министерство се набляга на зубрене и учене на неща, които могат да бъдат полезни като обща култура, но ще бъдат забравени скоро след самото им научаване. В часовете не остава много време за учене на полезни неща, като как да се отнасяме един с друг, когато сме ядосани или несъгласни; как да правим информиран избор; как да отсяваме истина от неистина. Училищата продължават да бъдат места за трупане на знания, а не за усвояване и развиване на умения. Продължава да не може да се гледа индивидуално на потребностите на учениците, а по-скоро като група.

И може би не на последно място (по значение), училищата и родителите трябва да се научат да общуват не само, когато има проблеми с дисциплината на някой от учениците.

Как могат да бъдат преодолени трудностите? Със сигурност не като се въведат оценки за дисциплина. Това са остарели методи, които по-скоро униживат, а не възпитават. Така отговорността за проблемите в образователната система изцяло се предава върху децата. Макар и да има смисъл младите хора да знаят повече за религиите и ученията им, и задължителният час по религия, едва ли ще допринесе много до промяна.

Фокусът е важно да се насочи към развиване на ключови компетентности у учениците, а не наизустяване на предметно знание. Да се направи промяна на вътрешните и външни оценявания към измерване на развити компетентности, а не на заучени знания.