Незаконни къщи, разрушено достойнство…

Може и да не сте чули, но в София, на 15.04 (вторник), започна събарянето на незаконните постройки в столичния квартал “Захарна фабрика”. Акцията, разбира се, се провежда при засилено полицейско присъствие. Има дори и разположено на място водно оръдие.

Напрежението расте, понеже недоволни жители се оплакват, че ще останат без подслон, само дни преди Великден.

По думите им, на тях не им е предоставено достатъчно време, за да организират преместването си, а временните жилища, които са им предложени в квартал “Ботунец”, са негодни за обитаване. Твърдят, че са научили за плановете на общината едва на 8 април.

Живущите в тези постройки настояват за отсрочка и се заканват да организират жива верига, за да спрат тежката техника.

Информацията, която дават от общината е, че заповедта за премахване на постройките в район “Илинден” датира от 2016 г.

От друга страна част от останалите жители на квартала настояват за събарянето на незаконните жилища, като се оплакват от шум, замърсяване и риск от пожари заради нерегламентираното горене на отпадъци.

Акцията няма да бъде завършена в един ден.

Каква е причината да пишем по този въпрос?

С хората, които работим, периодично се оказват в положението на жителите на „Захарна фабрика“, чийто жилища ще бъдат унищожени.

По информация от клиенти, с които работим, скоро и в Стара Загора ще се случи същото, като в София. Когато се случи, ще бъдат засегнати около 180 къщи или 500 човека.

И както става ясно и от ситуацията там, случващото се води до разнообразни мнения, които често преминават в език на омраза.

Истината е, че незаконните жилища са проблем. Проблем, който години наред е неглижиран. Поради това, че хора живеят в незаконни жилища е трудно да плащат данъци, електричество, водоснабдяване, но това пречи и на много хора да си извадят документи за самоличност. От това следват толкова много нови трудности за тези „невидими“ хора.

Този проблем трябва да бъде решен.

Решение ли са планираните евикции (събарянето на жилищата)?

В случая със „Захарна фабрика“ в жилищата, които биват събаряни живеят семейства с деца, по данни, най-малко 55 деца.

И тук е така. Във всяка една от къщите живеят хора – възрастни и деца, здрави и болни… Хора, които от дълги години живеят в тези къщи. Хора, които остават на улицата.

Какви са вариантите за тях? Има ли възможност за алтернативен подслон?

Има недостиг на свободни общински жилища. Има голям брой чакащи за настаняване. Процедурата не е гъвкава и не предполага реагиране в спешна ситуация. Част от жилищата се намират в състояние, което пречи да бъдат обитавани. Няма достатъчно места и в социалните жилища.

Познатите варианти за действие са два: децата да бъдат настанени в услуги за грижа и разделени от родителите или семействата да трябва да се спасяват сами. Само че толкова много деца няма къде да бъдат настанени. Няма достатъчно приемни семейства. Институциите са недостатъчни, за да съберат всички деца, които остават на улицата.

Какви са възможностите пред тях? Някои от тях сигурно ще успеят да намерят място при роднини, което отново ще бъде риск, защото на малко пространство ще живеят много хора.

Някои може би ще намерят друго жилище, където да отидат. Може би отново незаконно построено.

Друг проблем ще бъде свързан с образователните потребности на децата. Поради събарянето на жилищата е много вероятно някои от тях да спрат да посещават детски градини и училища.

Има ли начин в тази трудна ситуация да бъде уважено човешкото достойнство и да не се поставя една голяма група хора в по-голям риск, отколкото е в момента?

Няколко правозащитни организации изразиха становища относно случващото се, но като че ли засега думите им остават като „глас в пустиня“.

Какво можем да направим ние? Каквото се опитахме да направим при последния подобен случай, когато в подобна ситуация бяха около 30 семейства около река Бедечка. Да се застъпваме и да алармираме… Да се опитваме да помагаме на един, на двама…, на всеки, на когото успеем.