Декада на ромското изключване или битката с вятърните мелници

Помните ли „Декадата на ромското включване“?

Припомням Ви!

На 02 февруари 2005 година, тогавашният премиер – Симеон Сакскобургготски, заедно с унгарския премиер Ференц Дюрчани, дадоха началото на международната инициатива “Десетилетие на ромското включване”. Тя беше подкрепена от осем европейски правителства и международната общност, и беше насочена в посока подобряване условията за образование, здравеопазване, заетост и живот на ромите.

На откриването присъстваха министъ-председателите на Хърватия, Македония, Сърбия, Черна гора, както и вицепремиерите на Чехия , Румъния и Словакия.

Причината за инициативата беше, че след разширяването на ЕС ромското малцинство се превръща в най-многобройното в Европа.

Символ на декадата, тогава, стана първокласничката Божидара. Тя получи подписаната декларация и дневник, в който да записва какво се случва и какво се променя в живота на ромите през десетилетието.

Премиерът на България беше уверен, че десет години ще са достатъчно, за да може да се усети качествена промяна в живота на ромите, наблягайки като приоритет върху образованието.

Декадата на ромското включване изтече през 2015 година. От нейното приключване минаха вече 10 години.

Дали условията за образование, здравеопазване, заетост и живот на ромите се подобриха?

Ще Ви споделим кои са най-големите предизвикателства пред ромите, според нашия екип. Те са базирани на нашите наблюдения и работа на терен. Може би споделеното от нас, ще помогне и да отговорим на поставения по-горе въпрос.

Кои са актуалните водещи проблеми на ромската общност десет години след края на „Декадата на ромското включване“?

Ще ги изброим:

• Големият брой на деца, които рано са отпаднали от образователната система;
• Ранните бракове и деца, които се грижат за деца;
• Големият брой роми без документи за самоличност, които и да искат и да могат, няма как да си изкарат такива;
• Незаконните жилища – тяхното събаряне и липсата на алтернатива за бездомните семейства;
• Лесният достъп до наркотици; широко разпространената хазартна зависимост; големият брой занимаващи се с проституция и сводничество;
• Големият брой баби и дядовци, които се грижат за своите внуци, чиито родители са в чужбина;

Може би не сме изчерпателни! Може би подценяваме или надценяваме даден проблем! Може би на други места има по-актуални проблеми, но с тези предизвикателства се сблъскваме постоянно.

Всеки един от тях обаче води до уязвимост. Уязвимост, която често се характеризира с висок брой на случаи на домашно насилие, разпадащи се семейства, изоставени и изведени от социалните служби деца.

Има ли решение за тези проблеми?

Ние като Фондация, която се опитва да работи и да се застъпва за тях, често се сблъскваме с огромен брой пречки. По-често се усещаме като донкихотовци, които се борят с вятърни мелници, отколкото да успяваме да пробием и да сме близо до решаването им. Може би не е нужно да очакваме от себе си да решим проблемите на цялата общност и е добре, че понякога успяваме да постигнем малки победи за някое дете или семейство, като няколкото семейства от района на река Бедечка, чийто жилища бяха съборени. С усилията на мобилния екип и съдействието на община Стара Загора, те бяха временно настанени в социални жилища.

През последните месеци се наблюдава бум на непълнолетни майки, които биват настанявани в Подслона, който Фондация „Мисия Криле“ управлява. Много от тях са без образование, без подкрепа, без стабилен партньор и бъдещето пред тях и децата им е обвито в мъгла.

Не малка част биват отглеждани от своите баби, които не успяват да играят ролята на родител.

„Декадата на ромското включване“ трябваше да е инициатива, която да мобилизира правителствата и така да ги направи по-отговорни при решаването на ромските проблеми. Не случайно е избран по-дълъг период, за да може да измери явен прогрес, изразен в точно измерими показатели. Беше прието, че трябва да се действа по няколко направления едновременно, понеже образование, здравеопазване, заетост и живот на ромите са взаимно свързани.

Ако можехме да прочетем дневникът на 7-годишната, тогава, Божидара, какво ли щяхме да намерим?

В крайна сметка „Декадата на ромското включване“ беше потулена и май доведе до по-голямото изключване на ромите и тяхното по-голямо маргинализиране. Това като че ли обрича децата на още по-голяма уязвимост. Показателен факт е, че днес много ромски деца не мечтаят да бъдат като Роналдо или Меси, а да бъдат сводници (истинска история, за която ще Ви разкажем друг път).

Какво можем да направим, за да променим случващото се?

Да продължим да работим парче по парче и да се опитваме да помогнем на един родител, да променим мечтата на една дете и да се погрижим за едно семейство.

Това е причината да открием офис в квартал „Лозенец“. Поради това имаме мобилен екип и социални работници, които работят на терен. Това е и смисълът на вчерашния празник по случай 8 април – Международният ден на ромите и изложбата – „Ромската жена е…“. Добрият пример, който може да зарази…