Обзор на 2022 година – Насилие по българската граница

След като разказахме за две от най-вълнуващите и най-веселите преживяване събития, които организирахме през 2022 година, е ред да припомним и нещо, което няма как да поставим в същата категория.

Фондация „Мисия Криле” е поставила в основа на своята мисия подкрепата на уязвимите хора, независимо от техния произход, статус, религия… Още от основававането си се опитваме да работим в полза на хората, които бягат от своите родни места и преминават през България като мигранти, търсещи международна закрила. От 2018 до сега сме се опитали да бъдем полезни на хиляди бегълци, като сме поемали техните базисни нужди – храна, здравна помощ, подслон, информация… Опитвали сме се да подкрепяме образователно и терапевтично онези, които се задържат в страната ни. Сблъскали сме се с най-различни истории и човешки съдби. Борили сме се с различни вятърни мелници – институции, организации, хора…

Често сме обвинявани, че работим за бежанците, а забравяме българите. Отправяли са ни заплахи. Пускали са фалшиви сигнали срещу нас. Разпитвали са ни. Обиждали са ни и са правили опити да ни унижат.

Едно от основните правила, което ни води в работата с хората е умението да се поставим на тяхно място, да видим тяхната гледна точка, да „обуем техните обувки”… Това е и една от причините да продължаваме да работим и подкрепяме уязвими хора, независимо от техния произход (ние работим със стотици българи през годината).

„Да обуеш обувките на бежанец” е ужасно болезнено и неприятно.

Повечето хора бягат, защото животът им е застрашен. Успяват да дойдат в Европа (България) с цената на много жертви, рискове и не рядко, средства. Тук, много често, се сблъскват с унизително, агресивно и нехуманно отношение.

В работата си до сега, често научавахме истории за насилие от страна на българските институции. Историите са за насилие от страна на гранични полицаи, служители на Държавната агенция за бежанците, лекари…

Много от тях разказваха за т.н. „насилствени отблъсквания на търсещи закрила” от границите на България и връщането им от вътрешността на страната отново в Турция. Разказите бяха за удари с различни предмети, ухапвания от кучета, събличане чисто голи и вземане на всичките вещи, различни унижения, за полицаи-трафиканти, убийства… В някои случаи става въпрос за малки деца. Нашата информация е, че не става дума за единични случаи, а за стотици, може би дори хиляди.

Всички тези ужасяващи истории ни принудиха да започнем застъпническа кампания, като разкажем част от историите. Потърсихме подкрепата на други организации, които работят в неправителствения сектор. Писахме писма до институции. Организирахме пресконференция, която се проведе на 16 юни 2022 година в София.

Не бяхме сами. Работихме в партньорство с Център за правна помощ „Глас в България”. Бяхме подкрепени от Национална мрежа за децата и още над 50 различни организации (https://nmd.bg/nastoyavame-darzhavata-da-poeme-otgovornost-za-horata-tarsesthi-zakrila/).

Отговорът на институциите беше отричане, заплахи, фалшиви сигнали, за които ще припомним в следващ момент, мълчание…

Въпреки това ПРОДЪЛЖАВАМЕ!