Алиреза Бейги, който започва нов живот

Иран, религия, Коран, мюсюлманин, Библия, християнин, арест, затвор, смъртна присъда, бягство, бежанец, Швейцария, България, съд. Така телеграфно може да се опише животът на иранския гражданин Алиреза Бейги. В България му е отказана закрила от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Преди дни Административният съд в София отмени това решение. За Алиреза Бейги започва нов живот. В който той дори вече си позволява да мечтае. Безвремието, свързано със собственото му бъдеще, е вече приключило, но и тогава иранецът не е бездействал. Защото има мисия. Мисията да помага, въпреки собственото си положение – да си със смъртна присъда и да знаеш, че в някакъв момент тя може да бъде изпълнена.

Ако се прибереш вкъщи и някое от децата ти е болно, няма как да се чувстваш добре. Ако детето ти се обади, че не е добре, направо ще излетиш, за да му помогнеш. Защото обичаш децата си. Защото любовта ти към тях е по-различна от любовта към майка им. Преживял съм подобни моменти. И съм разбрал едно – когато някой е в беда, не трябва да бъде оставян сам. Защото и без това болката му е достатъчна голяма.

Алиреза Бейги е проповедник. На християнството. На собствения си народ проповядва Библията. Смяната на религията е причината да бъде осъден на смърт в Иран. И да се превърне в бежанец. И въпреки това, той продължава да споделя любовта към Исус. За това и се чувства отговорен към паството си, което е в Иран и е подложено на тормоз, гонения, затвор. Знае, че трябва да продължи, за да дава надежда на другите. Не може да остави последователите си сами.

Ако, въпреки трудностите, пред които се изправям, не остана във връзка с тях, значи не съм искрен във вярата си. Покръстих се през 2015 година в Швейцария. Върнах се в Иран, попаднах в затвора, но и дори тогава свещениците и истинските вярващи, не прекъсната връзката си с мен. По всякакъв начин се опитваха да ми помогнат и да облекчат страданията ми. Бях млад и за мен се грижеха, за да не изгубя пътя.

Заради любовта, заради хората, които е привлякъл, Алиреза Бейги се чувства отговорен. Защото ги е поканил в свят, който не носи само обич, а и опасности. Особено ако си роден в държава като Иран. Любовта трябва да се споделя. Защото това е един от основните завети на Христос. Защото той учи как да обичаме ближния.

Семето беше посято в сърцето ми. И израсна. Разви се. И дори в затвора не загубих вярата си. Защото ми помогнаха. Дори и да бяха ме пречупили, семето вече беше посято и пак щеше да израсне.

Две години Алиреза живее в България. Не е напускал София. Ходил е единствено до Панчарево. Едва два пъти през този период е бил на парти – и двата пъти, за да отбележи с приятели Нова година. А те не спират да го канят. Но той имa мисия.

Знаеш ли, идвам от заможно семейство. Имам достатъчно. В Иран имах ферма за скорпиони. Обиколил съм света и то не един път. Бях щастлив с приятелите си. Имах всичко. Знам английски. Ако исках, можеш да емигрирам в Канада или Германия. Можех веднага да напусна България, когато ми отказаха закрила. Останах. Защото тук се чувствам спокоен. България и скрито райско кътче. Можех да отида навсякъде. Като останалите. Но не го направих. Защото, ако бях тръгнал, щеше да се изтълкува, че съм виновен. А аз не съм виновен с нищо.

Алиреза Бейги бяга от Иран, защото животът му е бил застрашен. Обяснява, че християните в родната му страна са в опасност. Предполага, че тези, които не познават ислямската държава, смятат Иран за сигурна страна, защото няма война, както в Ирак или Сирия. Категорично отхвърля подобно твърдение, защото в него няма нищо вярно. И дава пример с незачитането на човешките права.

Режимът в Иран е терористичен. Там човешкият живот няма стойност. Човешките права не означават нищо. Преминал съм по този път и трябва да съм силен, за да помагам на другите. Обичам тези, които съм привлякъл към вярата.

Мечтае и се моли най-накрая сънародниците му да са свободни. Без задушаващата хватка на религията. Без да се страхуват, когато излизат навън. Защото го заслужават. Заслужават да бъдат свободни.

Продължавам да организирам беседи онлайн с вярващи от Иран. Трудно е. Семействата на новопокръстените не одобряват техните действия. За да не отидат в затвора, християните в Иран трябва отново да приемат исляма. Близките ми са в опасност, за това че аз съм християнин. Понякога си мисля, че когато един човек има проблеми, по-скоро тези, които го обичат преживяват по-тежко неговото положение.

В София живее в много малък апартамент. Сравнява го по размери с лунните модули. Пълен е с книги. Повече, обаче, не му е необходимо. Знае, че България е богата на минерални извори, че е красива страна, има известни зимни курорти, а Пловдив е един от най-древните градове в света.

Никога не съм мислил да обиколя страната Ви. Някак си мотивацията ми е насочена в друга посока. Всъщност не съм мислил за тази възможност. Цялото си време използвам, за да помагам на християните в Иран, които са в затвора. Ако всички бъдат освободени, защо пък да не попътувам из България. Бих искал.

Признава, че се зарежда от природата. За това, както по-рано стана ясно, ходи до езерото в Панчарево. Въпреки че се усмихва, тъгата трайно се е настанила в живота му. Шегува се. Със себе си. Но шегите му са някак си сдържани.

В момента моите хора имат нужда от мен. Не мога да ги изоставя. Няма как да съм щастлив и да пътувам, да ходя по купони, когато има хора в беда.

Дори и да получи така желаната от него закрила в България, той ще продължи да изпълнява предначертания си план. Заради това, че разпространява християнската вяра, има много последователи, които са в затвора, защото са се покръстили. Искрено вярва, че трябва да е на поста си и заедно да отстоят на предизвикателствата.

Отговорността ми към тези мои последователи е огромна. Постоянно съм във връзка с тях. Въпреки трудностите. Не мога да ги оставя сами. Защото се нуждаем един от друг. Така че за мен нищо няма да приключи. Точно обратното. В Иран има много големи групи от християни, които имат нужда от мен и моята сила. Ако в Иран има революция, тръгвам веднага. Няма да чакам да си купя самолетен билет. Ако трябва пеша ще измина цялото разстояние до там. Дори няма да мина през апартамента, за да си взема дрехи. Защото обичам страната си.

По думите на Алиреза Бейги в Иран има около 5 милиона християни. И техният живот е в постоянна опасност заради вярата им.

Tози материал е създаден по проект „Регионален модел за овластяване на уязвими бежанци и мигранти, търсещи закрила в страната“ с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Рубриката #ИсторииЗаДругите се списва от Мартин Николов. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от Фондация „Мисия Криле“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този сайт отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. 

 Основната цел на проекта е чрез правно-информационни консултации, психологическа и социална подкрепа, работа по приобщаващи местни политики и разработване на иновативни практики да се спомогне за овластяването и прякото участие във взимането на важни решения за собствения им живот на лица в уязвима ситуация, потърсили или търсещи закрила, бежанци и мигранти живеещи приоритетно на територията на областите Хасково и Стара Загора.